Шарл де Гол
(1890 – 1970)
- Шарл де Гол – снимка Уикипедия
Шарл де Гол (Charles-André-Joseph-Marie de Gaulle) е роден в Лил, Франция, на 22 ноември, 1890 година. Син на директора на йезуитско училище, той получава образование в Париж. Завършва военната академия „Св.Сир”, дипломирайки се 13-ти, във випуск от 1912 студента.
Назначен като втори лейтенант, висок 6 фута и 5, де Гол се присъединява към пехотния полк, командван от полковник Анри-Филип Петен през 1913 година. По време на Първата световна война, де Гол е раняван два пъти през първите няколко месеца на конфликта. През февруари 1915 е повишен до чин капитан, когато се бие при Вердюн, където отново е ранен и на 2 март, 1916 година е пленен от германската армия. През следващите 32 месеца той е държан в няколко затвора на военни лагери и прави пет неуспешни опита да избяга.
След примирието, де Гол е назначен в полско подразделение, формирано във Франция, където служи под командването на Максим Вейганд. Той воюва срещу Червената армия по време на Гражданската война и печели най-високото военно отличие в Полша-–Virtuti Militari. Де Гол изнася лекции във Френския военен колеж, където той работи в тясно сътрудничество с Анри-Филип Петен. През следващите няколко години двамата мъже се стремят да създадат малка, мобилна и високо механизирана армия от професионалисти.
Военните идеи на Шарл де Гол се появяват в неговата книга “Армията на бъдещето” (1934). В книгата си той също така критикува статичните теории за войната, каквато е например тази при линята Мажино. Книгата била непопулярна сред политиците и военните, тъй като те се изказвали в полза на идеята за масова армия от наборници по време на войната. През 1936, де Гол е наказан за своите възгледи, като изваждат името му от списъка с повишения. През 1938 година, той публикува следващата си книга “Франция и нейната армия”. Тази книга предизвиква недоволството и на Патен, който обвинява де Гол, че се възползва от работата, извършена от служителите на Френския военен колеж.
При избухването на Втората световна война, де Гол поема командването на 5-та танкова армия в Елзас. Много скоро остава разочарован от военната иерархия, която не успява да разбере важността на използването на танкове при масовите атаки с въздушна подкрепа. Когато германската армия наклува при Седан, той получава командването на наскоро сформираната 4-та бронетанкова дивизия. Де Гол атакува немците при Монткорнет, разполагайки с 200 танка, но без подкрепа от въздуха, той почти не оказва въздействие за спиране на германското настъпление.
Доста по-успешно се справя при Комонт, когато Шарл де Гол е единственият френски командващ офицер, който принуждава германците да се оттеглят по време на немската инвазия към Франция.
На 5 юни 1940 година, френкия министър-председател Пол Рейно, уволнява Едуар Даладие и назначава де Гол за военен министър. Той заминава на посещение в Англия, и когато се връща, открива че Петен е свалил Пол Рейно от поста му на премиер и сформира правителство, което ще търси примирие с Германия. Де Гол е в опасност да бъде арестуван от новото френско правителство, заради което се връща в Англия. На следващия ден той прави радио предаване, с което призовава френския народ да продължи борбата срещу германската армия.
Докато е президент, Рузвелт признава Висша Франция, но Чърчил отказва да подкрепи де Гол като лидер на „свободните французи”. Петен отговаря с оричането на де Гол. На 4 юли, 1940, военен съд в Тулуза го осъжда задочно на четири години затвора, а втори военен съд на 2-ри август, го осъжда на смърт.
Де Гол прави опити да обедини съпротивителните движения във Франция, като му помагат Жан Мулен, Чарлз Делестреинт и Андре Деварвин. През 1943 година обаче, първите двама са арестувани от Гестапо. След това де Гол се мести в Алжир. През юни същата година е сформиран Френският комитет за национално освобождение, където съпредседатели са де Гол и Анри Гирауд.
Въпреки възраженията на Великобритания и САЩ, Временното правителство на де Гол е признато от Чехословакия, Полша, Белгия, Люксембург, Югославия и Норвегия. През 1944 година, двете правителсТва също се съгласяват, че де Гол може да помогне в администрирането на свободните части на Франция.
Де Гол достига до Франция на 20 август 1944. Позволено му е да се присъедини заедно с неговата 2-ра бронетанкова дивизия към американската армия, когато тя влиза в Париж на 25-ти август. Де Гол е бил разстроен, че не бил сред поканените на конференцията в Ялта, но той представлява Франция като една от четерите страни, които подписват крайния документ за предаването на Германия. На 13-ти ноември, 1945, Първото учредително събрание единодушно избира де Гол за ръководител на френското правитлество. Той заема поста до 20-ти януари, 1946, когато подава оставка. Сформира дясна група, но след първоначалния й успех, популярността й бързо спада и де Гол я напуска през 1953.
След оттеглянето си от политиката, де Гол пише първите три тома на своите мемораи. Той се връща в политиката през 1958, когато е избран за президент по време на Алжирската криза. Той обявава независимост на всички 13 френски африкански колонии, но Алжирската война продължава до 1962.
Де Гол решава, че Франция трябва да има своя собствена атомна бомба и неколкоратно блокира опитите на Великобритания да се присъедини към Европейската икономическа общност. През 1966, де Гол оттегла Франция от интегрираното военно командване на НАТО.
Следват студентски бунтове срещу неговото правителство и негативни резултати при проведения референдум, което води до подаване на оставката на де Гол през април 1969. След пенсионирането си, той завършва своите мемоари.
Шарл де Гол умира на 9 ноември 1970.